Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2019 17:16 - Грипозно време
Автор: bobybobkata Категория: Забавление   
Прочетен: 1073 Коментари: 0 Гласове:
1



 По закона на Мърфи, вирусът те тръшва през уикенда. Моят излезе още по-гаден. Подкара ме още от петък вечер. Болки по цялото тяло, запушен нос, усещането, че си просто един захвърлен парцал, без никаква воля и сила да се изправиш и да направиш, каквото и да е. Влачих се из къщи два дена. Изпих всички гадни отвари и хапчета, за които се сетих и в понеделник, се заредих при личната. Неуютният коридор на поликлиниката, ме посрещна пренаселен. Сезонът на грипа е в разгара си. Намерих си местенце и се свих, завита в шала си, на един метален стол. Студът от метала се пропива в мен. Всеки път се чудя, защо тези столове трябва да са толкова неудобни, непрактични и студени.. В крайна сметка, тук, чакат предимно болни хора, защо да не им е малко по-удобничко..Огледах се наоколо. От едната ми страна, седи възрастен мъж. Започвам да се безпокоя, че ще го заразя. Кихам, кашлям, като 90 процента от седящите наоколо. Ако е дошъл само да си премери кръвното.. Горкият..Изгоря.. За мое успокоение, скоро и той почва да кашля. Всичко е наред, от една партия сме. Само дълбочината на кашлицата ни различава. Хорът от кашлици е нестроен. Различни по тембър и сила, звучат отривисто от всякъде. Влизам. Преглед. Въпроси. Доктор Данева, има заключение. Бактериална инфекция, антибиотик, пет дена болничен. Излизам и започвам да се оплаквам от диагнозата. Не и вярвам.При толкова вируси, аз с бактерии.. Да бе да! И всичко това заради ниската ми телесна температура.. Тя ми създава проблеми още от детските ми години. Имах съученички, които само веднъж да кихнат и вдигаха температура, а аз кашлям, влача се и нищо... Отивах при сестрата в училище, много болна. Тя ми даваше термометъра иии нищо. Не си го държала добре! Хайде пак. Иии живакът си оставаше все отдолу, под чертата на 37. Никакъв шанс за извинителна бележка, без висока температура, независимо от общото ми състояние...Мистерията с моята температура, се разгада години по-късно, при закупуването на първият електронен термометър. При опит за сравнение, за да му се доверим, си мерихме температурата в несвяст. Ту с живачен, ту с електронен. Верен си беше. А моята, нормална температура се оказа, 35,2- 35,3 градуса. Нещо, което на живачният термометър се отчита, като- не си го държал правилно.. Хайде пак image:) Това ми обясни много неща..Вече съм в къщи. Кихам непрекъснато. Хремата ми така се усили, че се наложи да си взема торбичка, до мен, за да изхвърлям употребените кърпички. На всеки пет минути по една. Индустриални количества..Не мога да чета, защото ръцете ми са заети с бърсане на нос през цялото време. По телевизора вървят дневните сериали. Индийски и турски и после пак индийски и пак турски.. Наивитетът на индийските, направо не се търпи..В една сцена, на героинята и съобщават, че липсват 10 буркана от доставката. Тя се ококорва, всички около нея също се ококорват и започват да се гледат изразително. След пет минути, тя изрича отчаяно " 10 буркана!!!" След още пет минути на изразително гледане в очите, един от компанията, повтаря в унес " 10 буркана!!!!!!" и продължават да се гледат изразително...." Как е възможно!!!" И пак се гледат изразително.. И аз ги гледам изразително и се питам КАК Е ВЪЗМОЖНО!!!!! Духам си носа за да го осмисля по-добре.. Не помага.. Турски сериал. Фериде и Мехмед, стоят в скромна, селска стая с едно легло.Той оправя леглото и подканя Феридето, да си легне поне веднъж, да се завие с тези завивки. Озадачена съм. Тя не иска. Той излиза от стаята, продължавайки да я увещава, да се завие поне веднъж.Тя злобничко му просъсква, че това няма да стане. Не разбирам каква е драмата. В този момент, идва някаква забрадена леля и с голямо желание се пъхва в леглото пред погледа на Фериде и започва да се кефи.. " Уф, колко е топличко и хубаво! Ела Фериде, ела мила. Това електрическо одеяло е вълшебно!" И Фериде със свенлива усмивка, се пъха под завивката, с лелята. Двете се гушкат и започват да се кикотят, като деца от радост, заради топлата завивка.... Боже! А моят мъж, никога не ме е увещавал така, да се завия, поне веднъж с нещо, каквото и да е.. Чувствам се прецакана.... Близък до мен човек, с който се смеем на едни шеги и говорим на един език, ми пожела да ме глезят, докато боледувам. А то, една завивка да не ми предложат... Разочарована съм. Духам си носа за да го преодолея.. Ще го изгледам изразително, поне за пет минути.. Ще види той! От непрекъснатото духане на нос, се чувствам, като тези риби дето се раздуват и стават кръгли, като балони. Май бяха червени.. като моят нос..Вече е късно. Изгледала съм всички глупости на света.. Торбичката ми прелива от употребени кърпички.. И тогава идва глезенето, в лицето на прекрасният ми син. Дойде да ме види и да ми донесе канелони, с пълнеж от маскрапоне и боровинки. Преди няколко дни бях споменала, че искам да ги опитам. Прекрасен жест! Милото ми момче! Дано утре, да мога да държа книга в ръце, че това с изразителното гледане ме съсипва... Духам си носът за да го преодолея...



Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bobybobkata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3921
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031