Живот с намигване :: Кучешка история

Постинг

26.01.2019 12:56 - Кучешка история

Автор: bobybobkata Категория: Лични дневници

Прочетен: 617 Коментари: 0 Гласове:

Нашето куче е традиционалист. Спазва правилата ни. Измисля си и собствени правила, които също така стриктно си спазва. После, изведнъж, променя някои от собствените си правила и пак започва стриктно да се придържа към тях. С две думи, железен е. За илюстрация ще ви разкажа за някои от неговите навици. Понеже живеем близо до Ловен парк и понеже там са били първите му разходки, то за него, това е мястото за изхождане. Ако ще да го разхождаш цял ден по тучни ливади или горички, той си стиска и си чака Ловният парк, за да се облекчи. Традиционалист ви казвам. Ноо нещата се променят по независещи и незнайни за нас причини. След като стриктно се придържа към правилото за изхождане само в Ловният парк, в продължение на 6-7 години, най-изненадващо преди месец го промени. Появи се поредният нов строеж, на края на нашата улица. Не, че е чудо невиждано. През последните години ни застроиха на макс. Всеки ден никнат нови строежи. Но незнайно как и незнайно защо, кучето ни, бе привлечено от последният нов строеж. Хареса си го за място за облекчаване и никакво дърпане на веригата и никакви кандърми и заповеди, не могат да го отклонят от новото правило, което си е въвел..Надявам се да го промени, когато привършат строежа и си направят градинка отпред, защото ни чака голям срам, с голямо куче... Друго правило, което следва неотлъчно, е да посреща гостите ни с пълна уста. В момента в който някой влезе вкъщи, той започва да се лута трескаво, в търсене на една от двете си играчки. Когато я намери, дружелюбно махайки с опашка /пардон, чуканче/ въртейки задник, отива да посрещне госта, захапал гордо играчката си. Не че му я дава, неее в никакъв случай! Просто му я показва, ей така от любезност, по неговите си правила за гостоприемство. Това правило не го е нарушавал до момента. Бере ядове, милият, защото не винаги помни къде из къщата си е зарязал играчките.Не му е лесно, ноо любезността го изисква и неговите, собствени правила, също. Железен. Друго негово правило е да спи на дивана, когато не сме вкъщи и когато се качим в спалнята. Когато сме долу, той послушно си спинка в собственото си легло, но види ли ни гърба, тутакси се мята на дивана. Сутрин, докато слизам по стълбата, го виждам да се изхлузва с нежелание от дивана и упорито не ме поглежда. Гледа надолу, целият приведен, изнизва се тайничко, значи. Щом той не ме поглежда, значи и аз не го виждам.... Чак когато стигне до своето. собствено легло, започва да дава признаци, че ме е забелязал и вече се радва да ме види. И аз и той знаем, че причината да слезе от дивана е, че ме е чул да слизам, ноо.... Такива са правилата на мирното, съвместно съжителство. Друго правило. Хлябът е най-вкусното нещо на света! По-вкусен и по-желан от кокал, от месо, от всичко! Когато се сдобие с тази ценност, а това се случва всеки ден, бързо и доволно се понася към леглото си. Там, по правило, се яде най-ценното, хлябът. Бавно и с наслада. Всичко друго, се хапва от купата. Днес, обаче, беше неприятно изненадан. Поради течащ, от месеци, ремонт вкъщи, леглото му бе преместено, временно, от хола в коридора. Получавайки дневната си дажба благина, във вид на хляб, по навик се насочи към мястото, където обичайно се намира леглото му. Последва трескаво оглеждане и ужас, че леглото не е на мястото си.Бърз оглед на целият етаж и терасите с филийка безценен хляб в уста. Тъжно и унило, с наведена глава и овесени уши се настани на леглото си в коридор., Вече не бързаше да се наслади на хапването. Разместили сме му мебелите! Правилото, за вкусно ядене на филийка, включва точно определено място... Цялото му изражение говореше, че вече не е същото.... Има хора, които обичат да си създават правила и да ги следват. Има и такива кучета. Но правилата се характеризират с това, че сякаш са създадени за да бъдат нарушавани.. Мисля си, че и той го знае.Затова си променя, макар и рядко, някои от правилата си. Такъв е животът и за всички нас, Понякога спазваме нашите, собствени правила, налага ни се да спазваме и доста чужди. Нооо идва "шефа" и ни размества мебелите... Живот, кучешки! Досущ като човешки